«Военен журнал» — на болгарском языке. 1906.

«Военен журнал» — на болгарском языке. 1906.

Военный журнал на болгарском языке. Редактор Капитан Гиргинов. София. Печатница «Военен журнал». 1906 год.

• № 1. Январь. 152 страницы, вклейки. Мягкая издательская обложка. Состояние ближе к хорошему, неразрезанный экз., последняя страница и задняя обложка отдельно от блока, с надрывами и мелкими утратами фрагментов.
• № 2. Февраль. 153 — 312 страниц. НЕТ лицевой сторонки обложки. Состояние ближе к хорошему, неразрезанный экз., с мелкими утратами фрагментов.
• № 3. Март. 313 — 472 страницы. Состояние хорошее, неразрезанный экз.
• № 5. Май. 609 — 768, 8, страниц, 8 вкладышей. Состояние ближе к хорошему, неразрезанный экз., вкладыши и задняя сторонка обложки отдельно от блока.
• № 6. Июнь. 769 — 944 страницы, 6 вкладышей. Состояние хорошее, неразрезанный экз., мелкие надрывы.
• № 11. Ноябрь. 1665 — 1824 страницы. Состояние хорошее, НЕТ задней сторонки обложки, мелкие надрывы.
• № 12. Декабрь. 1825 — 1976 страниц. Состояние ближе к хорошему, НЕТ задней сторонки обложки, мелкие надрывы, с мелкими утратами фрагментов.

«Военен журнал» — журнал, официальный печатный орган военного министерства Болгарского царства, позднее - министерства народной обороны Народной Республики Болгария и министерства обороны Республики Болгария.

Выпуск журнала был начат весной 1888 года в типографии военного министерства в Софии.

Первым редактором журнала стал майор штаба армии Рачо Петров. Тираж первого номера составил 2000 экземпляров.

До 14 февраля 1892 года, когда в Софии начала выходить газета "Военни известия", журнал являлся единственным печатным изданием военного министерства.

Тодор Гиргинов Стоянов (среща се и като Тодор Гергинов Гергинов) е български офицер, генерал-майор.

Тодор Гиргинов е роден на 3 март 1870 г. в с. Лесичарка, Габровско. Бащата Гиргина Стоянов е земеделец и търговец-бакалия. Завършва основно образование в с. Лесичарка и средно в Габровската мъжка гимназия. Заминава при по-големия си брат Димитър, който живее в София и е секретар в Министерството на вътрешните дела. На 11 ноември 1890 г. постъпва на военна служба. През 1893 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 2 август е произведен в първо офицерско звание подпоручик. Служи в Софийския крепостен батальон (1902). Учи в Николаевската генералщабна академия (Петербург-Русия) и завършва с отличен успех (1902 – 1905).

След завръщането си в България е назначен в 4-та пехотна преславска дивизия, която е формирана на 1 януари 1892 г. Състои от две бригади и един пехотен полк. Началник-щаб на 2-ра бригада формирана на 1 януари 1899 г. в град Варна с военно звание капитан е Тодор Гиргинов. Като офицер служи последователно във Видинския, Софийския крепостни гарнизони и в 3-ти артилерийски полк. През 1904 г. е член на изпитната комисия за запасни подпоручици 2-ри випуск на артилерийската школа. През следващата година е преподавател по тактика в същата школа. През 1905 – 1906 г. изпълнява длъжността редактор на „Военен журнал“ и „Войнишка сбирка“.

От месец септември 1906 г. е причислен, а в края на същата година е приведен към Генералния Щаб. Стажа си отбива през 1907 г. като командир на дружина в 8-и пехотен приморски полк и изпълнява длъжността началник-щаб на 2-ра бригада от 4-та преславска дивизия. След това е адютант в 4-та преславска дивизия, а през 1908 г. в 3-та военно-инспекционна област. През 1910 г. отново стажува в IX Конен полк. На следващата година е назначен помощник на началника на информационно–цензурната ”М“ секция при щаба на армията.

Като подполковник през 1912 г. е началник-щаб на III Пехотна дивизия. През 1916 г. е назначен с военно звание полковник на длъжността: „Заместник началник-щаб на армия във Военното министерство“.

На 31 октомври 1918 г. е произведен в чин генерал-майор. Според височайша заповед № 10, § 1 на Канцеларията на Министерството на войната от 7 ноември 1918 г. е уволнен от служба по собствено желание и е зачислен в запаса 10-и по ред като заместник началник-щаб на артилерията.